Реших да споделя (препиша) тези откъси от книга която сега завършвам:

".............. Чувал съм за един човек, който бил заклет пияница. Той Станал такъв не от слабост, а по сове собствено решение. Когато приятелите му упреквали, той им отговарял да си гледат работата и да го оставят на мира. ако видел някаква причина да не пие, щял да се откаже, Межувременно на него му харесвало и възнамерявал да се напива кокото се може по-често.
Той се заел с тази задача решително и го правел както трябва. Говори се, ч почти десен години не си лягал трезвен. Това може да е преувеличение - иначе било действително изключително постижение,  - но е в общи линии вярно.
После дошъл ден в който тойх наистина видял причина да не се напива. Не дал обет, несе заклел; просто казал, че никога повече няма да се докосне до алкохол и в продължение на двайсет и шест години спазвал думата си.
На края на тази период поредица обстоятелства направили живота му неприятен и мъжът репил да се отърве от него. Той бил човек, свикнал да осъществява без колебание желанията си, ако те са в рамките на възможностите му. Така че спокойно обмислил въпроса и решил да се самоубие.
Щом щял да го направи, то по причини които не е нужно да излагаме тук, щяло да е най-добре да го стори още същата вечер и то преди единайсет часа, по което време някаква личност щела да пристигне от едно опделено място.
Когато взел решението, било четири следобед. Той свършил работат, която трябвало да свърши и написал необходимите писма. Това го държало зает до седем. Тогава извикал файтон и отишъл до малък хотел в предградията, наел единична стая и си поръчал материалите, необходими за приготвянето на пунша, с който се бил напил за последен път преди дреайсет и шест години.
В продължение на три часа седял и пил неотклонно, с часовника пред себе си. В десет и половина ударил звънеца, платил сметката, прибрал се у дома и презрязал гърлото.
Четвърт век хората наричали този човек "Променен характер" . Но негоривят характер не се бил променил и на йота. Желанието му за пиене никога не отмряло. Двайсет и ешст години той, понеже бил забележителен човек, го стискал здраво за гърлото. Но щом всички неща му станали безразлични, мжът охлабил хватката и в деня на смъртта му лошото влечение се отказало толкова силно, колкото  и двайсет и шест години преди това, когато го потиснал
Това е всичко, което човек може ад направи - да се моли за сила и потисне злото, което в него и да го държи така ден след ден. Никога не слушам блудкавото говорене за "променени характери" и "поправени натури", но си спомянам за проповедта която чух на една среща на методисти в индустриалната част на средна Англия.
- Приятели, всички носим дявола в себе си. Аз го нося, вие го носите - викаше проповедникът, стар човекс дълга бяла коса и брада и пламенни, борбени очи. Повечето проповедници, които идваха да "съживяват", както те казвахам този район, имаха такива очи. Някои от тях сами се нуждаеха от "съживяване", но в съвсем друг смисък, преди да се измъкнат от там, Говоря за събития отпреди много години.
- Да, носм го, носим го - дойде отговорът
- И не можете да се отътрвете от него - продължи проповедникът.
- Сами не можем - възклина пламенен глас в края на стаята, - но Господ ще ни помкогне.
Старият проповедник се обърна към обадилия се свирепо:
- не, няма! - зивика той. - Не разитай на това, момко. Ти го носиш в себе си и ще трябва да го задържиш. не можеш да се отървеш от него, Господ не е пожелал така.
Тук се чу ропот на гневно недоволство, но старецът продължи непоколебимо:
- За теб не е добре да се отъвреш от него. Просто трябва да го притискаш силно. Не му позволявай да излезе, Дръг го здраво и го надвивай. Това е добро, здравословно християнско занимание.............."

".... Преминването през голямо изпитание може да пречупи човека или да го направи още по-силен, както преминаването през пеща може да го разпоти или да пречисти метала, ни никоя пещ, не може да превърне кюлче злато в парче олово или обратно .... "

" .... Човешкият характер, твърдеше той, не е непроменлив природен елемент,. Той го оприличи на лекарство - отрова или еликсир, -  което всеки човек сам забърква от хармакопеят на всички неща, известни на живота и временто, и не смяташе за невъзможно, макар и да го считаше за малко вероятно, той да хръвли чашата настрани и със старание и усилие да приготви ново лекарство..... "

" .... Макшонаси изпуфка облак дим над един паяк, който тъкмо се готвеше да убие муха. Поради това паякът падна в реката, от която бързого спаси една лястовица тръгнала да си търси вечерята."



Книгата е "Как не написах роман" автор: Джеръм К. Джеръм
Коментарите оставям на вас.....

Без да звучи опростено, но ... "Погледнал се Илия - пак в тия" . Промените, които настъпват в човека или в характера му са само вариации на основната тема.